Екзема: какви рискове крие татуирането?

Вт., 24/04/2018 - 14:30
Екзема: какви рискове крие татуирането?

От Д-р Никълъс Клъгер

Дерматолог

Отделение по дерматология, Университетска болница на Хелзинки, гр. Хелзинки, Финландия

Консултация „татуировки и перманентен грим“, Отделение по дерматология, болница „Биша-Клод Бернар“, гр. Париж, Франция


Какво представлява постоянната татуировка?

Татуирането представлява пробождане на кожата с дермограф, през който се вкарват пигменти и оцветители в кожата, така че да се получи трайна рисунка. Тази практика добива все повече популярност през последните двадесет години.

Дермограф

Дермограф

Какви са рисковете от татуирането?

Изработването на татуировка крие рискове

Татуирането причинява нарушаване на кожната бариера и скъсване на малките кръвоносни съдове на кожата. В последствие присъствието на чуждите тела в кожата може да предизвика т. нар. алергични реакции или локализиране на кожни проблеми, специфични за всеки индивид.

По време на изработването на татуировката, иглите пробождат кожата и правят отвор в кожната бариера. Тази малка раничка, която ще зарастне за няколко седмици, може да се превърне в пролука за бактериални инфекции, а именно за стафилококови инфекции. За щастие тези инфекции настъпват рядко и в повечето случаи, след няколко дни, развието им е благоприятно. И наистина, от една страна, татуировчикът дезинфектира редовно кожата по време на работата, а след това - веднага след изработката и докато татуировката зарастне - клиентът трябва да я измива по няколко пъти с вода и сaпун. Сапунът е отличен дезинфектант, чрез който се предотвратяват кожни инфекции като бактериален фоликулит или циреи. Обикновено острите инфекции, причинени от често срещаните микроби като стафилококите или атипичните микроби (микобактерии), настъпват, ако татуировчикът работи при мръсни условия с липса на хигиена, както и ако клиентът не е спазил препоръчаните от татуировчика грижи. Понякога върху татуировките могат да се появат вирусни брадавици, без да се знае точно поради каква причина. Вероятно става въпрос за съществуващи преди татуирането брадавици, които са били невидими за невъоръжено око или неразпознати от татуировчика, и които в последствие се разпространяват върху татуировката.

Рискове от вирусни инфекции

Изработването на татуировка е съпроводено от кървене, криещо потенциален риск от заразяване с някои вируси, предаващи се по кръвен път като хепатит B, вируса на човешката имунна недостатъчност (HIV) и най-вече хепатит С. Случаи със заразяване предимно с хепатит С са били докладвани дори много години след татуирането. Заразяването се е дължало на липсата на дезинфекция от страна на татуировчиците, които са използвали едни и същи инструменти или дори същите игли върху няколко пациенти, без да ги стерилизират. Към момента, „професионалните“ татуировчици използват или игли за еднократна употреба, или инструменти, които стерилизират. Взимането на тези предпазни мерки и ако татуировката е изработена в предназначено за целта ателие, правят изключително рядко, да не кажем невъзможно, заразяването с вируса на хепатит С. 

Алергични реакции към мастилата за татуировки

Това е най-разпространеното усложнение след изработването на татуировка. Реакциите се характеризират със сърбеж по татуировката, която се подува - понякога след излагане на слънце - както и лезии, било то малки или големи, които обикновено сърбят. Най-често от явлението е засегнат само един цвят (обикновено това е червеното, но е възможно да се случи и за всички други цветове). Тези реакции са непредвидими и могат да се появят в срок от няколко седмици до повече от 40 години след изработването на татуировката. Тези реакции са все още, дори и в наши дни, непредвидими.

татуировка

Лечението на тези алергии се състои в локално нанасяне на кортикоиди. Но ефекът е разочароващ, тъй като мастилото си остава в кожата. Понякога отстраняването на татуировката чрез лазер или хирургическа намеса, е задължително. 

Няма абсолютно никакъв смисъл да се изпробва татуировката върху „пробен участък“ върху някакво скрито място по кожата. Никакъв тест за алергии преди татуировка не е достатъчен, за да разкрие aлергия към някое от мастилата на татуировката.

Започна европейско регулиране на съставките на мастилата за татуировки. Това би могло да ограничи този вид усложнения за в бъдеще, както и да подобри съветите, дадени на клиента в случай че знае към коя от съставките е алергичен.  

В случай на вече съществуваща алегрия към някое от мастилата за татуировски (към определен цвят), по-добре е този цвят да не се използва, независимо от марката на мастилото, тъй като, при все че са различни мастила, възможно е да съдържат еднакви съставки .

Някои хронични дерматологични заболявания се локализират предимно върху травмирани участъци като татуировките. Такива са например псориазис, лихен планус, кожен лупус, саркоидоза или   витилиго. Oбикновено се препоръчва на хората, страдащи от тези заболявания, да не се татуират или поне да не го правят, когато заболяването е в активната си фаза (броят и/или размера на лезиите се увеличава) или по време на активно лечение. Изработването на татуировка „в близост“ до лезията, по никакъв начин не предпазва от евентуална поява на oбостряне върху татуировката, тъй като това са заболявания на кожата в нейната цялост, независимо че изглежда „здрава“.

Какви са рисковете от татуиране в случай на атопична екзема?  

Усложненията са същите както при предходните усложнения (инфектиране, алергични реакции...). 

Не са ни известни усложнения след татуиране, характерни само за атопичния дерматит, било то настъпване на обостряне на атопичната екзема след татуиране, върху татуировката или върху тялото.

Изработването на първа татуировка може да предизвика безпокойство или напрежение у пациента, което теоритично може да доведе до поява или влошаване, или настъпване на фазата на обостряне.

Използването на кортикоиди и хидратиращи кремове, е разрешено в случаи на петно екзема върху зарастнала татуировка.

Какви са съветите?  

Както винаги, обмислете много добре решението си да си направите татуировка и избягвайте татуирането под влияние на „импулс“. Татуировката е постоянна и, въпреки подобренията в техниките за отстраняване, лазерното й отстраняване не е 100% ефикасно, продължително, болезнено е и е скъпо. След хирургичната намеса за остраняването, винаги остава белег.

Отстраняване на татуировка с лазер

Отстраняване на татуировка с лазер

Изберете професионален татуировчик, който е деклариран в областната управа и който работи в предназначено за целта ателие. 

Избягвайте на всяка цена татуирането по домове, поради опасността от инфектиране, както и заради посредствените естетически резултати (и следователно - повод за съжаление).

Спазвайте дословно всички препоръки, дадени Ви от татуировчика. Всеки татуировчик си има своите навици, но съществуват стандартни съвети - никакво плуване в басейн, в море, никакво излагане на слънце на татуировката по време на зарастването. Да се измива с хладка вода и сапун (обикновен, тоалетен) 2 - 3 пъти на ден. Не е необходимо да се нанася редовно дезинфектант или антибиотичен крем.

Трябват ли допълнителни предпазни мерки, ако имам атопична екзема?

  • Преди татуирането старателно подгответе атопичната си кожа като добре я хидратирате. Не си правете татиуровка, ако екземата е обострена. 
  • Предупредете татуировчика за евентуални алергии към дезинфектанти или козметични кремове. Татуировчикът препоръчва (или продава) някои кремове, спомагащи зарастването. Затова трябва да се подсигурите, че няма опасност от алергична реакция по време на зарастването. 
  • Никой човек на изкуството не татуира върху кожен участък с видими лезии. В случай на лезия от екзема върху участък, предвиден за татуиране, отменете сеанса и се консултирайте с дерматолог. Или третирайте зоната по подходящ начин, а именно чрез хидратиращи кремове и дори с дермокортикоиди. Татуирането ще се направи след като спрете кортикоидите или такролимус/пимекролимус.
  • Обсъдете с дерматолога желание си да се татуирате, за да знаете кога е най-подходящият момент за да го направите.
  • В случай на лечение с имуносупресор като метотрексат, азатиоприн или циклоспорин, трябва да обсъдите желанието си да се татуирате с лекаря, който Ви го е предписал.

Какви са препоръките, ако имам една или повече контактни алергии?

Както вече беше гореупоменато, в случай на алергия към дезинфектант или козметични кремове, трябва да предупредите татуировчика да не използва продукта, към който сте алергичен/а.

Що се отнася до алергиите към металите (никел, кобалт, хром...) - максималните допустими концентрации за примеси, съдържащи метал, в мастилата за татуировки и перманентен грим (метални соли), са определени от резолюция на Съвета на Европа от 2008 г.  (Рез. AP (2008)1), действаща във Франция от 2013 г. (вж френската версия на резолюцията).

Мастилата, използвани във Франция от професионалните татуировчици, трябва понастоящем да спазват тези ограничения и обикновено са изпитани в акредитирана лаборатория. Обаче в случай на известна алергия към кобалт, не се препоръчва използването на сини мастила. Не се препоръчва използването на мастила със зелен цвят, при пациенти, страдащи от контактни алергии към хром, тъй като тези цветове обикновено съдържат следи от такива соли.

За съжаление няма специфични препоръки за хора, алергични към никел.